next frame

Спомням си, че бях писал за това, как ежедневието ни е като неекспониран филм, и как от нас зависи какво ще се появи на празния кадър.
Спомням си как оприличих живота ни на HOLLYWOODски сценарий.
Спомням си...
...само спомените останаха, защото филмът се освети.

Сега ще извадя старата ролка филм и ще го пъхна в джоба си.
Няма да го хвърлям, за да ми напомня, колко чупливи са нещата.
Защото, дори да има малки неуспехи - снимането продължава.
Ще заредя нов - пак от същите... и пак в същата камера...
... и ще пренавия до кадър "1", защото живота продължава напред!
И защото нищо от старият филм не е изгубено. Може би не е видимо, но то е в главата ми, и аз ще продължавам да го експонирам!